Обичам го много,но му изневерявам

Той е всичко, което искам, но му изневерявам! Защо понякога дори идеалният мъж не е достатъчен?

Как възприемате един мъж? Ако той е мил, романтичен, забавен, финансово стабилен... това достатъчно ли е?

„С него съм щастлива ... Обичам го“ беше ми споделила една приятелка, но усмивката ми се смрази, когато заговори за друг, с който се вижда. Укорих я, че нали уж обича приятеля си, защо й е тогава да се занимава с други мъже, а тя отвърна съвсем лаконично: „Е, какво толкова! Живота продължава!

Аз ли нещо не съм наред или светът дотолкова се е променил, че дори „идеалният мъж“ да не може да задоволи капризните изисквания на една жена?

Може би тук е моментът да направим разликата между „влюбена съм“ и „обичам го“.

Когато сме влюбени, тогава за нас не съществува друг . Ходим като заслепени, нетърпеливи сме да го видим и прегърнем ... Мисълта за друг е смешна и ни отвращава.

С обичта е малко по-различно. Aко влюбването е по-скоро игра на хормони, то обичта е чувство, което се сформира дълбоко и на изцяло съзнателна основа.

Ето затова е възможно да изпитваме двете усещания едновременно към различни мъже. Човекът, с който сме обвързани сериозно се е превърнал в нещо много повече от най-близкия ни човек. Освен партньор в живота, той ни е и приятел, годеник, съпруг, баща на децата ни. Чувствата, които изпитваме към този мъж, са градирали в силна обич. Дори някога да сме били влюбени в него, това усещане е преходно само по себе си. Рано или късно то отминава и важното е в какво прераства влюбването – в безразличие или в обич.

Така сформирала се, обичта е това, което напътства живота ни. Тя се изразява във вътрешната ни съзнателна удовлетвореност от връзката ни и качествата на човека отсреща. Есенцията на тези чувства никой не подлага под съмнение.

Как обаче се стига до следния феномен: докато изпитваме такава силна обич, да сме в състояние да изневерим? Тази ситуация е сходна както при мъжете, така и при жените. Това, което се случва в човешкия организъм и може да го тласне към изневяра, е същото, което провокира човек да се загледа, да се увлече и да е влюбен – хормони!

Хормоните са много коварни. Съзнанието ни може целенасочено да отказва, какъвто и да е контакт с човек, който не е патньорът ни. Обаче хормоните ни тласкат точно към обратното. Те отключват състояние, в което може да се увлечем по друг. Точно в това състояние сме податливи на изневяра.

Тук идва въпросът за отговорността. Доколко сме способни да потиснем желанието си и да преглътнем изкушението. Мъжете в сходна ситуация са значително по-лабилни от жените. Или поне така беше. Сега обаче виждам как прогресивно расте и броят на жените, които са допускали поне веднъж в живота си да се отдадат на изневяра, въпреки че обичат партньорите си.

Предполагам, че никой не е застрахован да го споходи това изкушение. Замислете се обаче дали си струва да рискуваме. Да рискуваме да изгубим човека, който обичаме в името на хормоналния подтик.

В подобни моменти, най силният ви съюзник ще е да опитате да преоткриете наново любовта с човека, с който сте. Така ще се убедите, че бягайки от изневярата, взимате правилното решение.